Озадачаващата луна на астероида вероятно се е формирала след земетресение, предизвикано от слънцето, установява проучване

-component-name= " редакторска записка " class= " editor-note inline-placeholder " data-article-gutter= " true " > Регистрирайте се за научния бюлетин на Wonder Theory на CNN. .

Астрономите чакаха изненада, когато през ноември задачата на НАСА „ Луси “ прелетя около метеорит на име Динкинеш и видя контактна двойна система – две по-малки галактически скали, които се допират една друга – обикаляща към метеорита като луна.

Това беше първият път, когато контактна двойна система беше открита в орбита към метеорит.

Сега откривателите имаха опция да проучат наблюденията на Луси и констатациите, оповестени в сряда в списание Nature, разкриват, че „ Динки “ и неговият контактен двоичен файл, в този момент наименуван Селам, са даже по-сложни от предстоящото.

Сложността на двете галактически скали може да промени метода, по който астрономите схващат по какъв начин метеоритите и даже планетите като Земята са се образували през ранните дни на нашата слънчева система.

„ Искаме да разберем мощните страни на дребните тела в нашата слънчева система, тъй като това е от решаващо значение за разбирането по какъв начин планети като Земята са се появили тук “, сподели водещият създател на проучването Хал Левисън, основен откривател на Луси в Югозападния проучвателен институт в Боулдър, Колорадо, в изказване.

„ По принцип планетите са се образували, когато милиони по-малки обекти, обикалящи към Слънцето, като метеорити, са се сблъскали един с различен. Как се държат обектите, когато се удрят един в различен, без значение дали се разпадат или слепват, има доста общо с тяхната мощ и вътрешна конструкция.

Динкинеш е в основния астероиден пояс, който съществува сред Марс и Юпитер.

В допълнение към откритието на Селам, наблюденията на Луси демонстрираха било и котловина на Динкинеш. В някакъв миг от историята на Динкинеш една четвърт от метеорита ненадейно се измести и се откъсна.

„ Вдлъбнатината допуска неочаквана щета, по-скоро земетресение с последователно струпване на стрес и по-късно ненадейно освобождение, вместо муден развой като образуването на пясъчни дюни “, сподели съавторът на проучването Кийт Нол, академик по плана Lucy в Центъра за галактически полети Годард на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, в изказване.

Коритото и реакцията на Динкинеш, сходна на земетресение, оказват помощ на учените да схванат по-добре вътрешната конструкция на метеорита.

Скалистата история на Динкинеш

Динкинеш не е идеална сфера, тъй че метеоритът получава друго количество слънчева светлина от другите страни.

„ Слънчевата радиация оказва напън върху него и с течение на времето метеоритът стартира да се върти нагоре и когато стане задоволително бърз, материалът се отделя “, сподели съавторът на проучването Джесика Съншайн, професор по астрономия и геология в Университета на Мериленд, Колидж Парк.

Нагряването и по-бързото въртене на Динкинеш евентуално е станало в продължение на милиони години и центробежните сили върху галактическата канара са предиздвикали част от метеорита да се измести в продълговата форма и да изхвърли парчета. След това отломките навлязоха в близка орбита към Динкинеш, като част от материала падна назад върху метеорита, с цел да образува било, до момента в който останалият материал евентуално образува Селам.

Ако Динкинеш беше изработен от по-слаб, по-песъчлив материал, частиците от метеорита щяха да се изместят към екватора на галактическата канара и да излязат в космоса, до момента в който се въртеше по-бързо. Но изображенията на Луси демонстрират, че скалистото тяло на Динкинеш се държи дружно доста по-дълго и по-здраво, като в последна сметка се разпада на огромни части.

„ Тези характерности ни споделят, че Динкинеш има известна мощ и ни разрешават да създадем дребна историческа реорганизация, с цел да забележим по какъв начин еволюира този метеорит “, сподели Левисън. „ Той се счупи, нещата се раздалечиха и образуваха диск от материал по време на тази щета, част от който се изсипа назад на повърхността, с цел да направи билото. “

Но Селам и точният развой зад това по какъв начин се е образувал към момента объркват астрономите. Никоя сегашна доктрина не изяснява по какъв начин две части с съвсем идентичен размер са изхвърчали от Динкинеш и по-късно в последна сметка са се събрали като контактна двоична система, сподели Съншайн. Но разбирането по какъв начин се е образувал Selam е „ част от заниманието “, сподели тя.

Съншайн също беше част от изследователския екип на теста за двойно пренасочване на метеорити на НАСА. Известна също като DART, задачата от септември 2022 година съзнателно изпрати галактически транспортен съд, който се втурна към лунна празнина, наречена Dimorphos, обикаляща към по-голям метеорит покрай Земята, наименуван Didymos, с цел да промени придвижването на небесен обект в космоса.

„ Аз персонално съм доста разчувствана да сравня двоичната система Didymos с (Dinkinesh), изключително защото наподобява, че споделят доста прилики като размер, обща форма и евентуално състав, макар че са в изцяло разнообразни елементи на слънчевата система “, сподели тя. „ Те имат доста разнообразни характерности, само че считаме, че може да са претърпели сходни процеси, с цел да станат това, което знаем за тях през днешния ден. “

Мисията на НАСА Галилео видя първия метеорит, за който се знае, че има лунен сателит, като направи фотография на метеорита 243 Ида и неговата луна на 28 август 1993 година

Оттогава учените са разкрили повече метеорити с луни, наричани двоични системи.

„ Около 15% от популацията на околните до Земята метеорити към този момент имат двоични системи “, сподели Съншайн.

Отключване на тайните на астероидите

Прелитането на Луси над Динкинеш беше част от тест на оборудването на галактическия транспортен съд, преди да се заеме с главната цел на задачата: проучване на рояците троянски метеорити към Юпитер. Прелитането над Динкинеш, което значи „ отлично “ на амхарски език на Етиопия, даже не беше добавено към маршрута на Луси до януари 2023 година

Следващата близка среща на Луси, която би трябвало да се случи през 2025 година, ще бъде с различен метеорит от основния пояс, наименуван Доналдджохансон. И тогава галактическият транспортен съд ще тръгне да види троянците.

Източник: cnn.com